"Червенохалата" – Цветелина Владимирова (Ревю)

  

  Заглавие: „Червенохалата“

Автор: Цветелина Владимирова

Издателство: Orange Books
Брой страници: 576
Година: 2021

 

Затворих последната страница на „Червенохалата“ и ми се прииска да разгърна отново първата. Така става с хубавите фентъзита. Четеш ненаситно, докато не стигнеш края, а после не ти се сбогува. 

С последните страници се замислих за нещо. Знам, че епилогът на една книга обикновено е тийзър за следващата, като скрити кадри след надписите в края на любим филм, но свикнах да го приемам като малка утеха. Мъничък стимул, от който имам нужда, за да мина през вратата и да я затворя след себе си. Малка утеха, преди да започне трескавото очакване на следващата книга от поредицата.  В този ред на мисли „Червенохалата“ е една от онези книги, след които имам нужда от тази мъничка утеха.

Цветелина Владимирова този път е избрала да ни потопи изцяло в света на магията, разтваряйки пред нас портите на Ферисея –  земи на магьосници и вещици. Но нека да се върнем в началото – при Червенохалата, където започва всичко.
Аварис Червенохала е наследница на най-силния род вещици –  Перуновите вещици, заклети да бъдат щит и опора на магьониците. Аварис е потомка на самата Червена хала. Във вените й тече древна и могъща кръв, която се разпалва лесно и гасне трудно. 

Но Аварис дори и не подозира каква сила притежава, тя израства далеч от всичко това в света на хората, където магията е слаба. И макар че получава подобаващо обучение от своята баба – старата Червенохала, Аварис знае повече за магията, отколкото за нейното практическо приложение. И затова си има причини. Твърде много магия ще привлече ненужно внимание в земята на човеците. Това принуждава двете вещици да се придържат към знахарското лице на силите си –  повече билки и по-малко енергийни ефекти. 

До момента, в който не пристига вестоносец от кралство Среброгория, изискващ старата Червенохала да плати дълговете си към стария крал.
Аварис е принудена да замине и да се върне във Ферисея. Макар че „принудена“ не е точната дума, не и предвид нивата на адреналин и нетърпение, които заливат младата вещица при мисълта да се върне отново в земите на магията, където принадлежи.  Това ме накара да се замисля, за онези думи „дърво без корен“. Цялата история, която е написала Цвети Владимирова е много красива, богата, изпълнена с тайнства и аромати, с магия и огън, с опасности, чар и емоция, но дълбоко по всичкото това богатство се крие една много красива и простичка идея – Аварис е едно младо момиче, което търси свето място в света и сред хората. Аварис израства чужда на своите, вешица в света на хората. И когато се връща във Ферисея това не се променя особено, просто се превръща във вещица сред магьосниците, което е като че ли не по-малко чуждо, не по-малко самотно. Единственото място, което се преполага че трябва да бъде нейн дом, а именно Кралството на вещерите, й е още по-чуждо и от земите на хората. 

Аварис не принадлежи никъде и колкото и да е вироглава, горда и свободолюбива, тя има нужда като всеки друг човек да принадлежи някъде, да бъде част от нещо, да има близък, на когото да се опре, земя на която да седне без да мисли, че някой може да я нападне в гръб, врата, която да затваря само когато поиска, а не по принуда.
Тази чиста и хубава идея е поднесена с много разкош и внимание към детайла. Ферисея е чудна, написана с размаха на магьосница, опасна и и примамлива като дълбоките езера на самовилите, горда и чиста като снеговете на Среброгория, огнена и непредвидима като Жарна земя, място от което не искаш да си тръгнеш, макар и да те държи на тръни през нощта, когато сенките се спуснат над земята. 

Цветелина Валадимирова използва класически идеи и мотиви и малко славянска митология за основа на своя свят, но не потъва в морето на утъпканите стереотипи, защото героите й носят ярки, и под ярки имам предвид многоцветни, индивидуалности. Аварис не е вещицата, която сме свикнали да срещаме в книгите и приказките. И далеч нямам предвид външния й вид. Това, че е красива одрасква само повърхността на присъствието й. Тя е дяволита, ужасно горда и изтъкана от добри намерения, вещерски чар и неособено приятна персоналост. Аварис не се интересува от глупавите закони на хората, нито от префърцунените правила на магьониците. А това понякога изцапва ръцете й с кръв. Но не притеснява съня й, защото делата й са били справедливи, дори и ако това е отмъщение или убийство. Аварис не позволява лесни отговори и не приема половинчато отношение, нито някой да контролира живота й. 

Не ви казах много за сюжета и другите герой. Не го бях планирала така, но ще спра преди това ревю от свободно съчинение да се е превърнало в досадно. Ще ви кажа само че и останалоте герои на Цвети Владимирова са също толкова пленителни, противоречиви и изтъкани от силни и слаби страни, от грехове, съмнения и човещина. А емоциите които забъркват взаимоотношенията им са плод на една много добре изградена мрежа от събития в тяхното минало и настояще. 

Много харесах трилогията Проклятието на Воронина, когато я четох преди години и тогава също смятах, че Цветелина Владимирова пише прекрасно и създава магия, но сега четейки „Червенохалата“ разбирам, че е надскочила себе си. За което мога само искрено да й се възхитя. Очаквам с нетърпение и приятна тръпка следващата книга. Която силно се надявам да носи също толкова красива корица, колкото и тази.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: