Покажи ми как пишеш, за да ти кажа какво обичаш да четеш. Невъзможно да не разпознаете в тази книга закачките с Тери Пратчет и с Дъглас Адамс. Но това си остават само бегли препратки, уловено настроение и дух на спомени, всичко останало е поръсено с нейните собствени идеи. Много ми харесва това. Рядко ще видите в коледна книга да се говори за книги-телепортери, фантастични същества и други светове. А най-хубавото е, че Коледата не е използвана просто за декор.
Нали знаете, как има едни „коледни“ книги, които всъщност със същия успех можеше да се развиват и през лятната ваканция. Но тук Коледата играе ключова роля и в сюжетен, и в социален, и в емоционален аспект. Двамата гавни герои Мария и Николай отдавна са спрели да забелязват магията на празниците. Не става ясно защо, но понякога светът просто така се завърта. Но е ясно, че нито Мария, нито Николай отчитат по някакъв начин празниците, освен по служебните си ангажименти свързани с тях. Лесно е човек да се хлъзне по удобния мързел и да пропусне една година коледната украса, ако няма дете в къщата (без значение, дали детето е на 5 или 30 години). И След това си казваш, че трафикът е голям и по-добре да се прибереш след празниците. И малко по малко Коледата губи онази своя могъща сила да събира семействата през океани и планети.
Мария се е превърнала в леко цинична жена, а Николай вече е твърде затворен в себе си. Така ги заварват в навечението на Коледа телепортерите. За Мария това е един много странен таксиджия, който изглежда, че не е от „Тук“, а за Николай – призрака на неговия стар приятел Джеймс, който тази сутрин е починал. И двамата биват въвлечени в едно приключение, което в началото далеч не е по техен вкус. Но след това се случват толкова много неща, че ходът на събития се преобръшща многократно. Няма повече да ви разказвам, ще кажа само, че наистина е иделното четиво за посрещане на празниците. Каквото и да бичате, тук го има – приключения, фантастика, коледно настроение, призраки, други светове, магьосници, вълшебни книги, причудливи същества, телепортери, емоции, празнични звънчета и много топлина.
Едно единствено нещо няма откриете тук и с това, Десислава Чучулайн отново излиза от коледните клишета – е романтика. Но не приемайте това като минус, защото от страниците на „12 часа преди Коледа“ ви дебнат толкова много приятни изненади, че няма да имате време да се сещате за романтични мисли.
И накрая не мога да не отбележа, че корицата на тази книга е много красива и изящна. От цветовата тоналност, през шрифта до цялостно завършената идея е едно нежно коледно бижу.