"Червенохалата" – Цветелина Владимирова (Ревю)
Затворих последната страница на „Червенохалата“ и ми се прииска да разгърна отново първата. Така става с хубавите фентъзита. Четеш ненаситно, докато не стигнеш края, а после не ти се сбогува.
"Скандалният живот на Евелин Хюго" – Тейлър Дженкинс Рийд (Ревю)
Прочетено от: Гергана Стоянова
"Глина" – Виктория Бешлийска (Ревю)
"12 часа преди Коледа" – Десислава Чучулайн (Ревю)
Заглавие: „12 часа преди Коледа“
Ще ви споделя нещо. Не съм чела „Коледна песен“ от Дикенс (всъщност, не съм чела нищо от Дикенс), но познавам добре историята. Всички я познаваме добре. Около празниците задължително излизат поне няколко нови издания, кое от кое по-хубави. Също задължително поне три коледни филма стъпили върху историята на Дикенс, само декорите се сменят. Чела съм и съм гледала интерпретации, но досега не съм попадала на нищо като „12 часа преди Коледа“. Не знам как да я класифицирам жанрово. Ако ме попитат, бих казала коледна фантастика с лек привкус на … и тук би започнало голямото изброяване, защото Десислава Чучулайн е създала една чудна жанрова бъркотия, която обаче е много увлекателна и наистина вълшебна.
"На изток от рая" – Джон Стайнбек (Ревю)
"Вила с басейн" – Херман Кох (Ревю)
Заглавие: „Вила с басейн“
"Полет над кукувиче гнездо" – Кен Киси (Ревю)
Заглавие: „Полет над кукувиче гнездо“
Не мога да изтрия от ума си образа на Макмърфи, наперен и енергичен пред смазващата сила и власт на Системата. И заедно с него си представям и Киси и неговият бунт срещу същата тази тежка, бездушна машина . И това ме кара да харесам този роман още повече. Защото не е самоцелна история от онзи тип искам-да-бъда-писател-затова-
ще-напиша-книга. Този бунт, който дреме дълбоко под буквите, ме вдъхновява, прелива в мен силата и непобедимия дух на Макмърфи, кара ме да летя високо, да преодолявам всичко, да не се предавам никога и за нищо. А след това разбива сърцето ми. Абсолютно безмилостно."За писането. Мемоари на занаята" – Стивън Кинг (Ревю)
Ако сте млад писател или си спомняте какво е да си неопитен писател, вероятно към някакъв даден момент в творческия си път сте се намирали там, в онзи ъгъл, когато идеята ви най-накрая се е разляла на белите листове – сурова, неошлайфана, разбъркана и дори объркана и сте се почувствали заклещени и в пълна безизходица. Ами сега? Какво да го правя този ръкопис? Да го редактирам ли? На мен си ми харесва, не чувствам, че нещо му липсва. Вероятно всеки писател натрупал мъничко опит вече има изграден евакуационен план, съдържащ цяла поредица от коректури и контакти, които всъщност знаят какво правят. Но все някога сте били неопитен писател. И може би това е преломната точка, в която вашият ръкопис или отива в дъното на шкафа или „Мечка страх, мен не страх“, отива при някой по-опитен от вас. А вие чакате първият си отказ, защото макар и изпълнени с надежда, силно ме съмнява, който и да е прохождащ писател да очаква, че всички литературни врати ще се отворят пред него и ще го приветсвтат с червено килимче в мига, в който си е показал носа навън.
"Верига от злато" – Касандра Клеър (Ревю)